Публикации:

„Строители на общности и професионални чужденци”, София, Пропелер, 2018 (монография, хабилитационен труд)

 

Книгата е посветена на отношенията между български етнографи, фолклористи и етнолози и техни колеги от водещи научни центрове. Основната теза е, че тези отношения са мислени като йерархични, като създаването на теоретични концепции и обобщения е запазено за глобалните научни центрове. При тези обстоятелства българските изследователи са прибягвали до няколко възможни подхода, които са подредени хронологично в книгата, но всеки от тях е възможен и днес. Взаимодействието с чужди научни парадигми не е разглеждано като еднопосочно и независещо от българските учени външно влияние, а като набор от възможни решения, между които те имат свободата да избират.  

 

Статии:

1. „Да живееш в три държави: промени в земеделието и всекидневието на селяни от Северозападна България”, в: История, бр. 6, 2017 (25), 672-683

Разглежда успоредното съществуване на земеделски практики, наследени от късния социалистически период, прехода и европейските селскостопански политики в едно село в Северозападна България и тяхното отражение върху всекидневието.

 

 2. „Доставчици на контекст. Местни и гостуващи антрополози”, в: Магдалена Елчинова, Васил Гарнизов (съст.) Антропологията на изток от Рая, София, НБУ, 2017, 70-89

Сравнява отношението на френски и американски антрополози към българските колеги и предлага обяснение защо първите системно цитират български изследвания, а вторите не.

 

3. „Семейната история като ресурс при разказите за социализма”, в: Александър Кьосев и Даниела Колева (съст.)  Трудният разказ. Модели на автобиографичното разказване за социализма. София, Сиела, 2017, 81-96

Въз основа на теренни интервюта показва как семейната история се използва избирателно от събеседниците, за да обясни житейски решения и съвременни политически предпочитания. Една особеност на семейните истории е, че са използвани като окончателен аргумент, който не подлежи на оспорване и съответно освобождава разказвача от необходимостта да обоснове своя морален избор.

 

4. „Антрополози и етнографи: бележки от периферията”, в: Българска етнология, бр.3, 2015, с. 374-387. Английски превод: “Western Anthropologists and Balkan Ethnographers: Notes from the Periphery”, in: Ethnologia Bulgariaca, vol. 5, 2017, 16-29

Сравнява диалозите между български и западни етнолози днес и преди век. Защитава тезата, че диалозите преди век са били неравностойни и йерархични, но все пак възможни, като от България към световните научни центрове са се движели теренни материали, а в обратната посока – теории. От момента, в който от западния антрополог се очаква сам да събира теренните си материали, диалогът става изключително труден.

 

5.  „Семейни грижи за възрастните хора сред българското селско население”, в: „Между минало и настояще: култура на карнобатските села в началото на XXI век”, съст. Галин Георгиев, Бургас 2015, 85-94

Сравнява традиционното българско право, отреждащо допълнителен дял от наследството за деца, грижещи се за родителите и съвременното право, което изравнява всички наследници. Разглежда съвременните практики и аргументира тезата, че днешното законодателство не защитава достатъчно грижите за възрастните хора. 

 

6. “Competing forms of Statehood in a Bulgarian village”, in: Nebi Bardosi, Gilles de Rapper, Pierre Sintes (eds.) Pratiques sociales et configurations locales dans les Balkans”, Universiteti Europian, Tirana, 2013

По примера на едно село, разглежда успоредно съществуващи практики в днешното българско земеделие, свързани с различни икономически и идеологически проекти (либерален, социалистически, европейско субсидирано земеделие). Защитава тезата, че за разлика от класическата колониална ситуация, в днешна България има възможност за избор между различни проекти, та били те и налагани от вън, която е гъвкаво използвана от местните хора.

 

7. “Rethinking Traditional Collectives in 1970s”,  in: Ulf Brunbauer, Claudia Kraft, und Martin Wessel (eds.) Sociology and Ethnology in East-Central Europe, Oldenburg Verlag 2011, pp. 263-272

Разглежда работите на Тодор Ив. Живков и Живков Ошавков от 1970те години, посветени на човешките колективи и ги сравнява с политиката на българските власти от този период. 

 

8. “The Reconstruction of Calus in a Bulgarian village”, in: Martor. Revue d'Anthropologie du Musee du Paysan Roumain, Bucharest, XIII, 27-38, 2011

Разглежда възстановките на ритуала калуш в едно българско село и защитава тезата, че въпреки че става дума за възстановен и в такъв смисъл неавтентичен фолклор, зад днешното му изпълнение стоят автентични залози и реални социални идентичности.

 

9. “Символното конструиране на една свята жена”, в: Маджаров, Джени и Красимир Стоилов (съст.) „В света на човека”, София, СУ,  2009, 435-444

Разглежда образа на баба Ванга в късния социализъм и защитава тезата, че ключова роля за нейната популярност изиграва предоговарянето на женските роли през този период, когато държавните политики на свой ред се опитват да наложат нови полово-възрастови деления.

 

9.  “Предоговаряне на социално-професионални категории в България”, в: Георги Стойчев (съст.) Състояние на българското общество, София, Отворено общество, 2008, 161-176 

Използвайки основни количествени данни, разглежда залезът на някои социални категории (например работническата класа) като основен източник на идентичност и конструирането на нови, както и възможностите за нови източници на групова солидарност.

 

10. “Local Uses of Three Soviet Ethnographic Concepts”, in: Vintila Mihailescu, Ilia Iliev, Slobodan Naumovic  “Anthropologies under Communism”, Lit, Munster, vol. 2, 2008, coll. Halle Series in Social Anthropology, 137-156

Разглежда преработването и местните употреби на три научни понятия, заимствани от съветската наука – „бит”, „начин на живот” и „етнос” – от български автори през последните десетилетия на социализма.

 

11. Introduction.  in: Vintila Mihailescu, Ilia Iliev, Slobodan Naumovic  “Anthropologies under Communism”, Lit, Munster, vol. 2, 2008, coll. Halle Series in Social Anthropology, 1-18

Сравняват се траекториите на българската, румънска и сръбската етнология през социализма, анализирани са основни прилики и разлики, като особено внимание е обърнато на обвиненията в национализъм, които според авторите се дължат до голяма степен на недостатъчно разбиране на местните научни традиции.

 

12. “Concluding Remarks”. – In: Mihailescu, Iliev and Naumovich (eds.) Studyng Peoples in the Peoples Democracies. Socialist era anthropologies in South-Eastern Europe. Lit, Munster, coll. Halle Studies in Anthropology, LIT, Munster, 2008, p. 437-440.

Сравняват се българската, румънската и сръбската етнология, етнография и фолклористика по време на социализма, като обръща особено внимание на съчетаването на марксизъм и национализъм, както и на мястото на източноевропейската научна традиция в общото поле на антропологията.

 

13 „Две стратегии за справяне на малките фермери в България”, в: Социологически проблеми, 2007, 3-4, 98-111

Сравнява две стратегии на селяни от Северозападна България – специализирано земеделие в симбиотична връзка с голяма ферма от една страна и съчетаване на множество дейности от друга.

 

14. “Small Farms in Bulgaria: A Four-decade Anomaly”, in: Petja Kabakchieva and Rumen Avramov, eds., East-West Cultural Encounters, Entrepreneurship, Governnance, Economic Knowledge, Sofia 2004, 181-203.  Унгарски превод in: Transit, Budapest, november 2005 “Három évtizedes anomália? A bolgár kisparaszt és a nagygazdaság”

Разглежда появата на форма на дребно скотовъдство през късния социализъм, при която малките фермери са в симбиотична връзка със съседна голяма ферма (ТКЗС, кооперация, арендатор). Твърди, че въпросната форма е изключително ефикасна и оцелява при пазарен сблъсък с модерни големи ферми.

 

15. „Нови мрежи в българското общество”, в: Ралица Пеева (съст.), Състояние на обществото. София, Отворено общество, 2002

Защитава тезата, че социалните мрежи в съвременното българско общество преминават от вертикални (включително патрон-клиент) към хоризонтални, при които общуват основно хора с еднакъв социален статус и интереси. Показва, че хоризонталните мрежи по-лесно изхвърлят свои членове и засилват риска от социална изолация. Емпиричните данни са от приложни количествени проучвания и интервюта.

 

16. “Der Wundertater Angelus. Eine Geshichte aus den Jahren der Modernisierung Bulgariens”, in: Harald Heppner und Rumiana Preshlenova, hrsg., Offentlichkeit ohne Tradition, Peter Lang, Frankfurt am Main, 2003, 37-52.Английски превод:

„The story of Angelus, a visionary in the 1860s”. – In: Valchinova, G. (ed.)  Religion and Boundaries. Studies from the Balkans, Eastern Europe and Turkey. Istanbul, 2010, p.283-290.

Разглежда фигурата на Ангелуш, пророк, визионер и за кратко обект на култ в Североизточна България през 60-те години на XIX век. Защитава тезата, че отхвърлянето на Ангелуш от страна на ключовите интелектуаци от българското Възраждане се дължи на техните усилия да създадат образ на българския народ като модерен, рационален и прагматичен и следователно европейски според тогавашните разбирания.  

 

17. Familie, Ideologie und Politik: Die Grossmutter in der stadtischen Familie nach 1945", in: Ulf Brunnbauer, Karl Kaser (eds.), Vom Nutzen der Verwandten. Soziale Netzwerke in Bulgarien 19 und 20 Jahrhundert (Bohlau Verlag: Wien, 2001), 89-114.

Разглежда промени на държавната политика спрямо семейството и възрастните хора в социалистическа България, като обръща специално внимание на връзката между баба и внуче.

 

18. "The Proper Use of Ancestors", in: Ethnologia Balkanica, 2 (1998), 8-17

Разглежда политиката на умерен национализъм в България през 60-те и 70-те години на ХХти век и нейни последици върху историографията.

 

19. „Селски специалисти по традиция: ерудити, дядовци, дисиденти”, в: Социологически проблеми, 1998, кн.3-4, с. 64-74

Разглежда споровете за миналото и традицията между хора с различен социален профил в едно българско село, като емпиричните данни са свързани с възстановката на ритуала калуш.

 

20. Представи за жизнената сила в българската традиция . в: Летописи, кн. 3-4, 1993, с. 178-193.

Разглежда някои вярвания за вампири в българската традиционна култура, като защитава тезата, че те са свързани с  традиционни медицински концепции.

 

21. Идеята за страстите в културата на късното българско средновековие. В: Български фолклор, 1993, № 2, с. 30-38.

Разглежда представи за човешката природа, битуващи в медицински ръкописи от късното българско средновековие.