Как бедните в България се справят с кризата?
През 2021 и 2022 г. преподаватели и студенти от катедра „Етнология“ работят по проект, финансиран от ФНИ-МОН (КП 06-Н45/4 от 30.11.2020), чиято цел е да разбере как хората от изолирани общности в България се справят с наслагващите се кризи от пандемията и войната в Украйна.
Основната идея на проекта е, че именно хората, които са най-заинтересовани, могат най-добре да преценят кои са най-важните им проблеми и често намират най-добрите решения. Затова изследователите се вглеждаха в начините, по които самите бедни, изолирани, уязвими хора преподреждат своето всекидневие, определят своите приоритети, стремят се да намерят нови източници на доходи, пренасочват своите усилия в една или друга посока, кога и за какво търсят и понякога получават помощ от близките си.
Екипът работи в различни региони на Западна България – от Гоце Делчев и Кюстендил до Лом, сред различни общности – български и ромски квартали в села и градове, компактни селища на българи християни и мюсюлмани. Видяхме много разлики, както и някои общи черти. Малките, изолирани общности се справят с пандемията различно от големите градове в България. В някои от тях има връщане към стари практики, свързани с добив, приготвяне и консервиране на храна. В други местните хора успешно възприемат модерни начини за производство, които са изучили, работейки в чужбина. На трети се стремят да запазят досегашния си начин на живот.
Има обаче някои общи черти, които се срещат и сред българите мюсюлмани в Западните Родопи, и сред ромите в района на Лом или в бедните домове край Кюстендил. Първата е по-малката зависимост от държавата. Парадоксално, но в кризата към държавата най-активно се обръщаха хора, които преди това не бяха свикнали да го правят, като например малки бизнеси. За бедните социалните плащания са нещо обичайно и те търсеха нови решения, включително социален туризъм в Европа. Второто е сплотяването на семейните структури, включително от няколко поколения. Възрастните хора, които бяха позагубили своята роля, докато децата и внуците живееха далеч от тях, отново станаха важни. Малките спасителни заеми между съседи и роднини, търсенето на работа, всекидневната взаимопомощ позволяваха на хората да живеят, както могат. Трето и може би най-важната обща черта, беше забележителната гъвкавост, с която малките общности и предприемчивите хора в тях успяваха да се нагодят към кризата. Може би защото тя беше шок за по-благоденстващите или поне привикнали към равномерен и спокоен живот хора в България, докато за други е поредното затруднение, каквито така или иначе идват редовно.
Екипът на изследването е млад и включва четирима докторанти (Илиана Страхилова, Божидар Първанов, Васил Балтаджиев и Любомир Кюмюрджиев), четирима млади преподаватели (д-р Виолета Коцева, д-р Ивет Фандъкова, д-р Кремена Йорданова, д-р Петя Груева), двама външни експерти (Димитър Василев и Лало Каменов), доц. Илия Илиев и проф. Ирина Колева. Той посети села и махали в Западните Родопи, Кюстендилско и Ломско като своеобразни хроникьори на промените, настъпили с кризата. На много от тези места бяхме ходили и преди, което ни позволи да видим какво е новото, с какво местните хора са се разделили без съжаление и какво се стремят да запазят.
Изследването беше в рамките на проект „Етнически и конфесионални специфики на изолирани общности в бедност и криза“ (Specific ethnic and confessional strategies for coping with poverty and crisis), подкрепен от Фонд научни изследвания към МОН, проект КП 06-Н45/4 от 30.11.2020. Благодарим за подкрепата.
Нашата най-голяма благодарност, разбира се, е към местните хора, които ни посрещнаха приветливо и доверчиво, готови да разкажат за себе си и да разпитат как се справят хората в големите градове.